Моят самостоятелен ден

Урок 1.1

Моят ред на деня

Защо е важно

Редът на деня го прави предвидим, а предвидимостта намалява тревожността. Когато младият човек знае какво следва, може да се подготви за него и има нужда от по-малко напомняния от възрастните.

Планирането на деня иска подреждане, задържане в главата и започване без подканяне. Визуалното разписание изважда плана от главата и го поставя там, където остава пред очите. Свързвайте часовете с дейности („В 7 часа ставам“), вместо да учите часовника отделно, и започнете с часовника, който младият човек и без това ползва — днес това обикновено е телефонът.

Какво помага

• Направете разписанието заедно. Оставете го да избере картинките и реда, където може.
• Ползвайте го всеки ден поне две седмици. Навикът иска повторение, за да се задържи.
• Похвалете го, когато погледне разписанието, без да му напомняте.
• Когато нещо се промени — празник, посещение при лекар — покажете го на разписанието предварително.
• Намалявайте помощта бавно: от посочване на следващата картинка, към въпроса „Какво следва?“, към мълчание.

Урок 1.2

Грижа за себе си

Защо е важно

Грижата за себе си е въпрос на здраве, но и на достойнство и лично пространство. Докато растат, младите хора трябва да правят колкото може повече сами, за да не се налага възрастен да помага при интимните неща.

Всяка задача се учи на малки стъпки, с картинка за всяка стъпка. Кухнята е най-доброто място за обратно верижно учене: вие приготвяте всичко, младият човек прави последната стъпка и изяжда резултата, а после поема по още една стъпка. Говорете за храната положително и никога за тегло или тяло.

Какво помага

• Сложете картите със стъпки там, където се случва задачата: до мивката, в банята, в кухнята.
• За готвенето ползвайте обратно верижно учене. Да завършиш и да изядеш направеното е силна мотивация.
• Избягвайте коментари за тегло и тяло. Говорете за енергия, здраве и добро усещане.
• Проверявайте приложението за времето заедно всяка сутрин една седмица, после го оставете да го прави само.
• Пазете личното пространство: чукайте, преди да влезете в банята, и го научете да затваря вратата.

Урок 1.3

Пари и пазаруване

Защо е важно

Умението да борави с пари е един от най-силните признаци за самостоятелност и една от най-трудните области, защото парите смесват числа, стойност и планиране. Младият човек, който не може да плати сам, зависи от някого при всяка покупка и е по-лесна жертва на измама.

Учете с истински пари и в истински магазини. Точното броене често е твърде трудно в началото. Стратегията „един повече“ — плащаш една цяла банкнота или монета над цената и чакаш ресто — позволява да се плати самостоятелно. Плащането с карта и телефон има свои две правила: ПИН кодът е таен и сумата се проверява преди плащане.

Какво помага

• Упражнявайте с истински пари. Хартиените са добри за игра, истинските монети подготвят за живота.
• Упражнявайте в един и същи магазин няколко пъти, после пробвайте друг магазин.
• Научете стратегията „един повече“ преди точното броене.
• Оставете младия човек да носи и да пази собствения си портфейл.
• Говорете на кого може да се доверява за пари. Това продължава в урок 2.3.

Урок 1.4

Безопасно вкъщи и на улицата

Защо е важно

Уменията за безопасност не са само за избягване на опасност. Те са това, което изобщо прави възможно излизането само. Семействата често задържат младия човек вкъщи от страх; ученето на тези умения отваря вратата. Всеки има право да опитва нови неща по разумно безопасен начин.

Да знаеш правилото не стига. Безопасността се учи, като се обясни, покаже, упражни в ролева игра и после се направи на истинско място: набиране на 112 на изключен телефон, пресичане на истинска улица, казване на адреса на глас. Избягвайте „не говори с непознати“ — никой млад възрастен не може да го спази. Учете кого е безопасно да помолиш за помощ и малкото правила, които не се променят.

Какво помага

• Упражнявайте на истински места. Едно пресичане, направено пет пъти на истинска улица, струва повече от всяка игра.
• Ползвайте ролева игра за обаждане на 112 и се уверете, че знае, че 112 не е за игра.
• Уговорете със семейството кой е сигурният човек и кой телефон винаги вдига.
• Не създавайте страх. Посланието е: справяш се и знаеш какво да правиш.
• Увеличавайте разстоянието между вас и младия човек по време на пътуванията, малко по малко.