Аз и другите

Урок 2.1

Моите чувства

Защо е важно

Младият човек, който може да каже „Ядосан съм“, по-рядко показва гнева по начин, който наранява. Много млади хора имат малко думи за чувства и изразяват силните емоции чрез поведение: викане, бягане, отказ.

Започнете с няколко чувства, които се виждат по лицето, и свържете всяко с тялото и със случилото се. Термометърът от 1 до 5 показва, че чувството може да е малко или голямо, и ви дава лесен въпрос: „Колко е голям гневът ти сега?“. Упражнявайте успокояването, докато младият човек е спокоен, никога насред криза. Всички чувства са позволени; някои поведения не са.

Какво помага

• Назовавайте своите чувства на глас: „Днес съм малко притеснен, защото…“. Така се учат думите.
• Упражнявайте успокояващите начини, докато е спокоен, за да ги има, когато не е.
• Приемете чувството, преди да решавате проблема: „Виждам, че си ядосан. Хайде да дишаме заедно.“
• Направете лична карта за успокояване с двете-три неща, които работят точно за него.
• Никога не ползвайте термометъра като наказание. Той е за разбиране, не за оценка.

Урок 2.2

Разговор и приятелство

Защо е важно

Приятелството пази от самота и изгражда самочувствие, но младите хора с интелектуални затруднения често имат по-малко възможности да срещат връстници извън училището и семейството и им е трудно да започнат, да продължат и да завършат разговор.

Кратките реплики помагат: готови изречения, които се упражняват, докато станат естествени, и после се изоставят, за да говори младият човек със свои думи. Когато връстници без увреждания са подготвени и участват, контактите се увеличават и нагласите се променят и от двете страни. Кръговете на отношенията — семейство, приятели, хора, които познавам, непознати — носят и правилата за безопасност от следващите два урока.

Какво помага

• Упражнявайте репликите в ролева игра много пъти, после в истинска ситуация.
• Подгответе връстниците. Кажете им, че младият човек може да има нужда от повече време да отговори.
• Ползвайте неговите интереси за тема. По-лесно е да говориш за това, което обичаш.
• Хвалете точното поведение: „Ти зададе въпрос и изслуша отговора.“
• Създавайте редовни поводи за срещи: седмичен клуб, вечер с игри, спортен отбор.

Урок 2.3

Мога да кажа

Защо е важно

Да се застъпваш за себе си значи да казваш какво искаш и от какво имаш нужда, да избираш и да защитаваш правата си. Младите хора с интелектуални затруднения са изложени на по-голям риск от насилие и използване, отчасти защото много от тях са научени винаги да казват „да“ на възрастните и силно искат да бъдат приети.

Урокът ползва три стила: мишлето, което е твърде тихо, лъвът, който е твърде силен, и аз — спокоен и уверен. Правилото за безопасност е лесно за помнене: кажи не, отдалечи се, кажи на човек, на когото имаш доверие. Подкрепеното вземане на решение значи да помогнете на човека да разбере възможностите и да реши сам, а не да решите вместо него. Знайте процедурата за закрила на вашата организация, преди да водите този урок.

Какво помага

• Приемайте неговото „не“ във всекидневни ситуации, когато е безопасно. Така „не“-то се научава, че има тежест.
• Не учете на послушание към възрастните като правило. Учете, че правилата важат за всички.
• Ползвайте ролева игра често и разменяйте ролите, за да е и той този, който иска нещо.
• Знайте процедурата за закрила. Ако млад човек ви разкаже за насилие, изслушайте, повярвайте и я следвайте.
• Свържете го със група за самозастъпничество в страната, ако има такава.

Урок 2.4

Безопасно в интернет

Защо е важно

Интернет дава на младите хора връзка с приятели, информация, собствени интереси и повече самостоятелност. Носи и измами и фалшиви награди, споделяне на снимки и лични данни с непознати, тормоз и хора, които се представят за приятели.

Правилата работят, когато са конкретни и се повтарят често: личното си остава лично, непознат в интернет си е непознат, а всичко, което иска пари, снимки или лични данни или те кара да се чувстваш зле и уплашено, значи спри, не отговаряй, блокирай и кажи. Забраната не пази — тя само кара младите хора да крият какво правят в интернет.

Какво помага

• Не забранявайте, учете. Млад човек, който чува само „не“, ще крие какво става онлайн.
• Реагирайте спокойно, когато ви покаже нещо лошо, и му благодарете, че ви е казал.
• Помогнете да се настроят настройките за поверителност и да се запишат доверените контакти със снимка.
• Уговорете ясни семейни правила за време пред екран и за телефоните през нощта.
• Сигнализирайте сериозните неща — заплахи, сексуално съдържание, подмамване — на платформата и при нужда на полицията.

Урок 2.5

Движение и изразяване

Защо е важно

Движението е начин да изразиш себе си и умение, нужно за обличане, готвене и работа. Мускулният тонус, координацията и издръжливостта се различават силно: младите хора със синдром на Даун често имат нужда от повече упражнения за равновесие, тези с церебрална парализа се уморяват бързо, а на някои от аутистичния спектър координацията е трудна. Затова всяка дейност има по-лесен вариант.

Важни са и големите движения, и малките движения с ръцете, а ритъмът прави движението по-лесно за планиране — стигат музика, барабан или пляскане. Танцът дава на младите хора начин да покажат кои са и е естествено място за включване на връстници. Целта е участие и удоволствие, а не безупречно движение.

Какво помага

• Започнете с движения, които вече може, и добавете малко предизвикателство.
• Залепете стъпки на пода, за да се вижда къде да стъпва.
• Давайте време за почивка. Умората идва бързо, особено при церебрална парализа.
• Питайте физиотерапевт или ерготерапевт за упражнения за конкретния млад човек.
• Каните връстници без увреждания на танците. Танцът включва хората естествено.
• Ръкопляскайте на всяко представяне, независимо от нивото му.